Доджо Етикет

Правила за вътрешния ред (Доджо Етикет) в доджо “Икиоикан” – гр. Варна

  1. Винаги проявявайте вежливост към всички.
  2. Когато влизате или напускате доджото, се поклонете по посока на залата или към лицевата страна на доджото.
  3. Не стъпвайте с обувки на татамито.
  4. Бъдете винаги навреме за тренировка. Ако закъснеете, поклонете се на инструктора, който води тренировката, и изчакайте докато той не ви разреши да се присъедините към трениращите.
  5. Ако трябва да напуснете по някаква причина татамито или доджото по време на тренировка, обърнете се към инструктора с поклон и поискайте разрешение.
  6. Обръщайте се към своя инструктор спрямо неговата титла (шихан, сенсей, семпай).
  7. Когато инструктор с черен пояс влиза или излиза от доджото за първи път и е облечен в кимоно, най-старшият от учениците трябва да заповяда спирането на всякаква дейност и да командва за поклон.
  8. Избягвайте да сядате на татамито, не се облягайте по стените и не сядайте с крака протегнати извън татамито.
  9. Махнете часовниците, пръстените и другите бижута преди тренировката, защото те могат да се закачат за косата, кожата или дрехите на партньора ви и могат да причинят наранявания както на вас така и на него.
  10.  Не носете храна, дъвки и напитки в доджото и на татамито – това е неуважение към традициите.
  11.  По възможност поддържайте ноктите си чисти и късо изрязани.
  12.  По време на тренировка разговаряйте тихо. Всеки разговор трябва да бъде на една единствена тема – това, което изучавате в момента. Много е неучтиво да  говорите или да се държите разсеяно, когато инструкторът обяснява или демонстрира нещо на трениращите.
  13.  Ако имате проблем с техниката, не викайте през цялата зала на инструктора за помощ. Първо се опитайте да разберете техниката като наблюдавате другите трениращи. Ефективното наблюдение е умение, което трябва да се изгражда от всички трениращи.
  14.  Внимателно спазвайте указанията на инструктора. Не карайте останалите да ви чакат.
  15.  Когато инструкторът ви дава съвет, слушайте внимателно и покажете, че сте го разбрали с потвърждението „хай”.
  16.  Не се занимавайте с ненужни състезания или груби шеги по време на тренировка.
  17.  Поддържайте екипа си за тренировка чист и спретнат.
  18.  Преобличайте се само на определените за това места.
  19.  Помнете, че тренирате, за да научите нещо, а не за да задоволявате своето его. Склонността към демонстрация на сила и унижаване не се поощрява.
  20.  Учтивото поведение изисква да се поклоните на този, който ви партнира или на инструктора, когато поправя грешките ви.
  21.  По време на тренировка, когато инструкторът обяснява нещо на група от трениращи, трябва да преустановите упражнението си и да му направите място да демонстрира.
  22.  Заплащайте редовно членските си вноски и такси.
  23.  Стремете се да развивате истинския дух на бойните изкуства чрез:
    Характер – психическо усъвършенстване.
    Здраве – физическо развитие и здравословни навици.
    Умение – майсторство в Рюкю Буджуцу.
    Уважение – вежливост към другите.
    Човечност – познаване на собствените недостатъци.
  24.  Винаги проявявайте вежливост към всички.

ЗА ЕТИКЕТА В ДОДЖО (РЕЙГИ)

Доджо е мястото, където се изучава До. Буквално До означава път, пътека или начин. Йероглифът „До“ съдържа идеята за философия, начин на поведение, етика. Изучаването на До е сериозно занимание и всеки трябва да бъде постоянно съсредоточен и изпълнителен, за да усвои преподаваното. Когато влиза в доджото, всеки трябва да внася дух на взаимопомощ и доброжелателство, на внимание и почит. Тези, които само наблюдават, трябва да са внимателни и съсредоточени като трениращите, да са с изправен гръб без значение дали с в „сейза“ (основен седеж), „анза“ (седеж с кръстосани крака; по турски) или седят на пейката отстрани.

Външният вид на нашето облекло отразява отношението ни към нашата работа, душевното ни състояние. Ако нашето кимоно е оръфано, намачкано или мръсно, то и съзнанието ни е помътнено.

Корените на етикета в доджо са в японските обичаи. Всъщност той е проява на здрав разум. Етикетът служи за улесняване на взаимодействието между инструктор и ученик и между самите ученици. Физически контакт като този по време на тренировка не се среща на друго място. Един прост пример – дори при улична свада никой няма да позволи другиму да му извие ръката и то почти до счупване. Ето защо нито обучението, нито взаимното развитие са възможни без уважение и внимание към общата работа. Поклонът не е умоляващ жест, той казва без думи „Благодаря Ви, че ми показахте това!„, „Благодаря Ви, че бяхте мой партньор!„, „Благодаря Ви, че ми позволихте да бъда Ваш партньор!„. Поклонът е също и много положителен знак, който казва „Моля, нека да работим заедно.“ Поклонът означава също и „Благодаря за предоставената зала, за хората в нея, за възможността да се откъсна за малко от ежедневните си проблеми, да разтоваря съзнанието си.“ Затова при влизане и излизане от доджо се прави поклон, дори ако наоколо няма никой. Всеки възприема този етикет доброволно и самостоятелно следи за точното спазване на детайлите му. Пропускането на детайли издават липса на желание не само за тренировки, но и за много други неща. Поклонът е начин да се помирим със себе си, да се подготвим за предстоящото изпитание. Взаимните поклони преди и след занятието служат като недвусмислен израз на готовност сенсей (учителят) да преподава и на учениците да усвояват преподаваното. И сенсей, и учениците се учат от занятието. Затова поклонът е и знак на благодарност за тренировката, за помощта, която всеки е оказал на другия. Най-важното, което трябва да се запомни е, че етикетът не е формалност. Всеки трябва съзнателно да постъпва правилно и постоянно да следи своите действия, като винаги се стреми към съвършенство.

Основен етикет в доджото

Етикетът е особено важна част в бойните изкуства. Той е основан на респект – към сенсея, към по-напредналите, към залата, към екипировката и т.н. Никога не изпълнявай традиционната любезност непринудено или небрежно. Спри и се поклони, когато влизаш или излизаш от доджото. Поздравявай своя сенсей и останалите каратеки от групата в първия възможен момент, особено сенсея. Когато се обръщаш към учителя, използвай титлата сенсей. Бъди внимателен, слушай внимателно напътствията и отговаряй незабавно. Бъди готов за напътствията на по-напредналите и ги следвай. Не сядай преди тях. Не завършвай поклона си и не мести екипа си преди тях. Когато се подреждаш в редица, заставай винаги след тези с по-висок ранг. Когато сядаш в строй, равнявай коленете си с тези на по-напредналите. Следи за начинаещите и се грижи за тях. Винаги стой и сядай правилно, когато си в доджото. Не се влачи и не настъпвай нищо – особено не настъпвай бокена си или други оръжия, положени върху татамито. Не пълзи, за да наместиш позицията си, когато си в сейдза или сонкйо – стани и се премести. Когато заставаш в сейдза, постави първо лявото си коляно. Когато ставаш от сейдза, вдигни първо дясното си коляно. Не използвай ръцете си да подпомогнеш ставането си. Не върви пред сенсея или сенпай с по-висок ранг, когато стоят в сейдза. Отдавай уважение на каратеките, когато си заминават, особено на сенсея. Тренирай старателно. Не се включвай в безсмислени разговори. От момента, в който тренировката започне, твоят ум трябва да бъде само в нея и в подобряването на техниката – концентрирай се, прави силен киай, с дух, практикувай здраво. Това е част от етикета. В обратния случай си непочтителен към инструктора и към себе си. Всеки път когато сменяш партньора си за някое упражнение, се покланяй на стария си партньор преди да се придвижиш към следващия. Не показвай колко си уморен, без значение на това колко си уморен наистина. Твоята болка си е твоя болка. Ако си помолен да броиш, брой на какъвто език ти е удобно, нo го прави високо и рязко, с дух. Не се колебай да питаш старшите ученици и инструктори за помощ преди или след заниманията. Ако времето позволява, учи ката извън заниманията, така че по време на тях инструктора да може да прекарва повече време за коментар на вашата техника, отколкото за това кое движение следва. Каквото и да правиш, прави го с пълно отдаване. Отработвай всяка техника с пълна сила. Ако нещо не се получава, не се оплаквай и не викай веднага сенсея на помощ. Опитай се самостоятелно да се справиш с проблема, като гледаш другите ученици. Ако не успееш да решиш проблема със свои сили, потърси помощ. Не се състезавай и не мери силите си с другите ученици, ако това не е част от зададеното упражнение. Никога не напускай татамито без да си уведомил сенсея за това. При каквато и да е травма или проблем, незабавно докладвай на сенсея. Плащай навреме таксите за практикуване. Ако имаш някакъв проблем, просто поговори с човека, който отговаря за събирането на парите. Третирай сенсея като свой родител, а хората, с които тренираш, като братя и сестри – твоето доджо е твоето семейство.

 

Основен етикет, засягащ облеклото и екипировката

Отнасяй се към облеклото и екипа си внимателно и с уважение. Увери се, че са сгънати стегнато, без висящи или хлабави части. Използвай оръжията и останалото оборудване с уважение. Не ги настъпвай, не ги изпускай, не се подпирай на тях и не ги влачи. Обличай кимоното и хакамата и спретнато. Увери се, че кимоното е добре прилепнало и не се издува отзад или отпред. Когато обличаш хакамата си, слагай първо левия си крак; когато я събличаш, изваждай първо десния.

 

Основен етикет по време на практика

Когато практикуваш с по-напреднал, благодари му в началото и в края. Тренирай старателно. Не сядай по време на практика, освен когато оправяш екипа си. Не се включвай в безсмислени разговори. Не допускай сенсеят да чака, когато е готов за практика. Не носи украшения по време на тренировката. Изпълнявай рицу рей и дза рей правилно. Не прегъвай врата или гърба си. Задръж поклона преди да се върнеш в изходна позиция.

Забележка: Доджо етикетът и дълбочината му може да са различни при различните сенсеи и в различните доджота. Научи етикета, преподаван в твоето доджо.

Трите стадия на тренировките по бойни изкуства:

  1. В началото слушаш Сенсея и правиш това, което ти казва, не мислиш защо. Стъпваш на пътя на бойното изкуство.
  2. След придобиването на известен опит слушаш какво ти казва Сенсея, но вече го пречупваш през своята индивидуална призма, нагаждаш го за своя индивидуален случай. Все още учиш от същината на бойното изкуство.
  3. Вече вървиш по своя собствен път и ти си този, който даваш на бойното изкуство. То оживява и съществува благодарение на хора като теб.

 

Доджо

Доджо е мястото, където се учи и практикува Пътят. В съвремието обикновено доджо се възприема като място, в което се преподават бойни изкуства. Но истинското духовно понятие за доджо е много по-прецизно. Ходоки означава развързване на ръцете. Това е бил период на чиракуване, по време на който учениците, желаещи да изучават бойни или духовни дисциплини, са били преценявани от главата на доджото. Продължителността на този период не е била определена. Напротив, било е оставено на учителя да реши кога един ученик е готов да започне по-напреднала физическа или вътрешна тренировка. Ходоки вече почти не се практикува.

В съвременния свят доджото по бойни изкуства често има състезателна структура – учениците се състезават помежду си, за да повишат нивото на бойните си умения. Така атмосферата не е на Тайхей (дълбок мир), а на неуравновесена агресивна енергия. Модерното състезателно доджо е в остро противоречие с истинската идея на доджото.

Причината, поради която съвременните сенсеи (инструктори) по бойни изкуства не следват истинския идеал за доджо, е двояка. От една страна, много от практикуващите бойни изкуства вече не са обучавани в истинския път. Ударението на тренировките е предимно върху физическия аспект и вътрешната духовна част обикновено се пропуска. От друга страна, съвременните хора живеят в един индустриализиран и забързан свят и единствената им цел е да вземат шодан (първи дан) или черен колан и да отворят собствена зала.

Тези, които разбират йерархията в бойните изкуства, знаят, че притежаващите шодан са просто напреднали ученици. Тяхната техника не е все още изчистена за високите нива на джуцу (изкуството) и те владеят техниките на ниво физическо разбиране. Инструкторите не биха могли да преподават бойни изкуства правилно, преди да започнат да практикуват на ниво уадза. Вадза започва от момента, в който интуитивните умения започват да преобладават над чисто физическото разбиране. Практикуващите бойни изкуства не са овладели определено изкуство, докато не достигнат до рюкю. Тази дума, означаваща буквално скъсяване, е нивото, в което физическите и духовните сетива се преплитат в едно всеобщо разбиране на света. За това са нужни поне 20 години практика.

Откакто черният колан е приет за външно представяне на вътрешни способности, много от съвременните практикуващи се стремят към него, без да отчитат определения смисъл на ранговете. Така те гонят само степента, без да се интересуват от качествата, които тя олицетворява. Това е мотивираща причина за много практикуващи, които мислят, че притежаването на определена степен ги прави и притежатели на знанията на техните предшественици. Това е нещастен субпродукт на модерното общество, където натрапчивата идея за целта кара хората да пренебрегват истинските основи на това, което ги прави способни в областите на знанието, преди да започнат да преподават приложението му.

Тъй като много съвременни инструктори по бойни изкуства не са добре подготвени да учат учениците си на тънкостите от определен стил бойни изкуства, защото те самите все още не са ги усвоили, се забелязва упадък на истинските духовни елементи в бойните изкуства. Така в повечето случаи истинското значение на доджото е пренебрегвано в услуга на паричната печалба.

За търсещите истинския път на духовното усъвършенстване истинското значение на доджото е място на съсредоточаване на същността. Затова доджото не трябва да се разбира като определено място, в което идвате да практикувате. Това може да е част от вашия дом, дори малък ъгъл. Когато се пази от изпълняване на ежедневни дейности, такова място постепенно придобива значението, присъщо на доджо.

 

Сенсей

Основното различие между японските и западните каратеки, не е в техниката, а в отношението. Много западни бойци имат добра техника и могат да удрят бързо, но това ги кара да чувстват себе си значими и важни. При тях липсва атмосферата на ученик. Тъй като имат добра техника, те смятат, че са силни и знаят достатъчно. В такъв случай сенсей се ‘затваря’ и не им разрешава да направят нищо. Обикновено трябва да е обратно – сенсей играе така, както е най-добре за ученика. Стреми се да го накара да направи хубав удар и прави така, че да го предизвика. Когато човек няма толкова добра техника, но играе с всичка сила и хвърля тялото си в атаката без да мисли за това, че може да бъде ударен, сенсей чувства, че той има истинско желание да учи. Затова му отговаря, стараейки се да създаде възможно най-благоприятна за него ситуация. В случая с западните школи  обаче, надменното им отношение кара сенсeите да се държат по друг начин и така те сами спъват развитието си и не могат да израснат.

Много хора искат да участват в спаринг или състезание, въпреки че са още начинаещи. Това добре ли е?

Не е добре, защото след това тяхното бойно изкуство се смалява във всякакъв смисъл. Ударът им е малък, сърцето им е страхливо. Всяко действие, което произлиза от нагласата, че да печелиш е най-важното нещо, само влошава твоето карате вместо да го подобрява. Но ако можеш да преминеш над това, ако за теб победата и загубата изгубят значение и остане само желанието да учиш и да развиваш своето бойно изкуство – тогава всичко, което произлиза от такава нагласа е добро. Ако можеш да мислиш „ще играя спаринг както правя тренировка, ще удрям хубави удари“, тогава спаринга е полезен, тренировката е полезна, всичко е полезно. Но първо създай такъв ум, после участвай в битки. Довери се на своя сенсей и търпеливо очаквай момента, когато той ще ти съобщи, че си готов за битка.

Каква е скритата подкрепа, която сенсеят ни оказва? Какво не виждаме, когато той ни учи?

Сенсей може да разбере кога един ученик се надценява. Ако някой тренира със самовлюбеност, той ще го види. Когато някой тренира от сърце, той също ще го забележи. Сенсей награждава тези, които тренират всеотдайно, като им показва, че той вижда това. Тези, които казват: „Аз тренирах усилено днес. Аз съм добър“ не получават награда. Изявата на духа е наша грижа. Веднъж достигнато, това състояние никога не те напуска. Ти трябва да можеш и двете – ши и уке – победа и загуба. Само едната част не е достатъчна. Можеш да практикуваш, защото имаш противник, но не можеш да кажеш, че си добър в това, преди да овладееш особен вид вътрешно състояние на обмен с противника ти. Печалба или загуба – и двете значат едно и също пред лицето на сенсея. А ти вероятно само си мислиш, че си добър. Но това е перспектива от ниска плоскост. Сенсеят призовава духа на учениците си. Независимо дали ги учи на ката, кихон или нещо друго, той винаги предизвиква техния дух. Ако не минат по този път, те никога няма да овладеят истинските неща.

Ти мразиш да губиш нали? Но само чрез загубата можеш да разбереш, какво е да победиш. Имаш нужда да загубиш, а след това да изследваш чувствата си. Сенсеят ти помага в това и те подготвя за истинските битки, които никога не можеш да предвидиш. Трябва да осъзнаеш: „Ето това е чувството, когато губя“. Същото трябва да направиш и когато победиш. Ако не знаеш, какво е чувството, когато побеждаваш и когато изгубваш, ти не можеш да спечелиш правилно. А ако не можеш да печелиш правилно, няма да знаеш как и да губиш правилно. Този принцип е много важен в бойните изкуства, и твоят сенсей знае много добре това. Хората грешат като си мислят, че някой е победил, защото може да прави една или друга техника. Това е само удряне по някого. Добрата техника не е самата сила, а само проявление на силата. Твоят сенсей ще те научи да търсиш силата във всяко нейно проявление. Тогава победата не е цел, а резултат на това, че си изявил себе си. Същото се отнася и за загубата. Способността да изправиш духа си срещу противниковия дух и да победиш, не е нещо, до което можеш да се докопаш по-рано от десет години тренировки. Това не е лесно да бъде направено и не е нещо, което можеш да разбереш дори и след дълги всекидневни тренировки. Но сенсей ти помага и в него. Когато и ти и противникът ти имате едно и също ниво, не е възможно да правите техниките правилно. Дори и да имате блестяща техника, ако не разбирате духа на противника, вие правите техниката само външно. В такава техника няма сила. Това е имитация на сила. Когато практикувате заедно, сенсей ви помага да търсите силата в себе си и да я изявявате по свой уникален начин. Но вие също трябва да помагате на партньора си. Ако не помогнете, партньорът ви никога няма да напредне, а ще стои на същото ниво. Тези, които удрят, трябва да са много внимателни, а тези, които получават удара, да могат да прощават. Няма как да постигнете майсторство без сенсей. Можете само да демонстрирате майсторство, но в битка, то ще е безполезно. Затова трябва да почитате своя сенсей и да му вярвате. Той е в доджото заради вас, както и вие сте там заради него. Ти и твоя сенсей сте едно цяло, докато не дойде момента да поемеш по своя собствен път. А до тогава – почитай традициите, сенсей  и хората, с които тренираш. Само така ще можеш един ден да получиш признание за усърдието си и самият ти да станеш сенсей.

sensei

Advertisements

Create a free website or blog at WordPress.com.

Up ↑

%d bloggers like this: