Рюкю Буджуцу

Рюкю Буджуцу е комплексна система за самозащита, която включва следните основни стилове, но не се ограничава само до тях:

• Рюкю кенпо (в което се съдържат и елементи от коппо джуцу, туйте, айки-джуджуцу, традиционно окинавско карате и китайско кенпо). В рюкю кенпо работим без оръжия.
• Кобуджуцу, в което изучаваме следните оръжия: нож (танто), бокен, вакизаши, катана, ханбо, джо, бо, нунчаку, тонфа, саи, кама, манрики кусари и нава.

Рюкю Буджуцу може да се преподава само от сертифицирани и лицензирани инструктори. Тяхната легитимация и препоръки са общодостъпни, така че при поискване всеки да може да се увери в тяхната достоверност. Това е така, защото Рюкю Буджуцу е огромна и изключително сложна материя, включваща удари с ръце и крака, ключове, захвати, задържания, освобождавания, атаки на точките за обездвижване на противника, извеждането му от баланс, трошене на кости и изкълчвания (известни като коппо джуцу), знания свързани с анатомични и физиологични характеристики на човешкото тяло, аналитични подходи към боя, изучаването различни Кати, оръжия (от всякакъв вид), практикуване на контактен спаринг, развитие на характера, техники за умствено усъвършенстване. Рюкю Буджуцу изгражда високо морални и социално отговорни личности, които имат дълбока и постоянна връзка със света и поставят на първо място по време на тренировка уважението между хората.

Изграждането на първоначални защитни навици отнема една година, а за правилното усвояване на цялостната материя са необходими повече от 10 години. Дори нещо толкова просто като правият удар с юмрук изисква умения, като правилна дистанция, тайминг, ъгъл на атака, завъртане на ръката при изпъване, удряне с правилната част на ръката и в правилната точка, киме (камшичен завършек на удара)  за пренасянето на енергията (Ки) в точната зона на поражение. Може да се каже, че Туйте (техниките за захват и поваляне в Кенпо) са джентълменски начин за самозащита, тъй като дори и маймуните могат да ритат и удрят. Но въпреки това, практиката по Туйте отнема години на аналитичната изследвания (Кенкю), за да бъдете в състояние да разберете и изпълнявате Туйте-техниките правилно. За практикуващите е полезно да изучават и техниките в други стилове, за да знаят как да ги победят. Затова в Рюкю Буджуцу се изучава допълнително и контра техники за айкидо, джу-джицу, вин чун, както и за други граплинг изкуства. Всички тези техники се съдържат в Катите. Ката не трябва да се разглежда повърхностно като проста външна форма на блокиране и удряне, както мнозина си мислят. В действителност, дълбокият анализ на Ката доближава Рюкю Keнпo до научно изкуство. Изкуство, което е полезно и може да се практикува през целия живот, дори в дълбоко напреднала възраст.

Поради своята практична, безкомпромисна основа, Рюкю Буджуцу никога не може да бъде спорт. Въпреки, че това може да му попречи да придобие още по-голяма популярност, това е начинът да се запази основната цел на това изкуство – опазването на здравето и удължаването на живота на човека.

Историята на Рюкю Буджуцу не започва в Окинава. Тя ни връща много по-назад във времето. Въпреки, че технически погледнато, основата му може да се търси чак в Китай, неговият  семиотичен и философски произход е отражение на самата будо традиция в Япония. И независимо от това, че идеята на будо е уникална за Япония, трябва да отбележим, че буджуцу не е по-различно изкуство. Но неговите цели са напълно различни от тези на будо. Буджуцу определено е изкуство с културно значение, и ние трябва да го запазим като такова.

 

Качествата на Рюкю Кенпо

 Рюкю Kенпо често изписвано фонетично като „Кемпо“ (това е начинът по който Keнпo (拳法) се произнася). То е едно от най-старите и най-ефективни, изкуства за защита на живота, които човек е разработил. След вековете на развитие в Ориента, идеите, движенията и техниките на ударите с ръце и крака са били усъвършенствани до ниво, невиждано в историята на човечеството. Майсторите можели да чупят дъски, тухли и камъни с голи ръце, да демонстрират невероятни физически умения, и да неутрализират опоненти за части от секундата. Това майсторство не се е ограничавало само до техните физическите способности. Психическата настройка е била основна и много важна част от Рюкю Кенпо. Техниките на концентрация, умствена дейност и развитие на вътрешната енергия позволявали на практикуващия Кенпо да разшири зрителните и слуховите си умения до извънредна степен и така той може да усети и да се избегне приближаването на опасност. Много пъти нападателите усещали тази опасност и се оттегляли да търсят другаде по слаба жертва. Тайните на тези техники са открити и предавани през древността от учител на ученик в непрекъсната верига. Увереността в собствените способности, развити чрез Рюкю Кенпо носи на човек и смелостта да си постави достойни лични цели и да работи за тях, както и да живее без страх. Движенията и техниките на Рюкю Keнпо помагат за намаляване на натрупания стрес, способства за подобряване на здравето и физическото състояние, като същевременно повишават продължителността и качеството на живота на  практикуващите това древно бойно изкуство.

Днес, необразованите хора мислят, че Рюкю Кенпо е някакъв вид „Карате“. Поради липса на информация, непознаване на историята или изфабрикуването й от незапознати с темата инструктори, те не осъзнават, че Карате и неговите разклонения са производни (често дори само спортно ориентирани) на оригиналните Рюкю (Окинавско) Keнпо и Кобуджуцу. Първата книга написана от основателя на Карате в Япония, Гичин Фунакоши, е „Рюкю Keнпo Карате“ (1922 г.), а в последната си книга, написана точно преди смъртта му през 1957 г., той потвърждава, че Карате произлиза от Рюкю Keнпo и разказва как той е променил техниките и терминологията, за да станат по-разбираеми за неговите японски ученици. Чоки Мотобу, друг Окинавски инструктор и известен боец опонира на Фунакоши в своята книга „Окинавско Keнпo Карате-джицу Кумите“ (1926 г.). В нея Мотобу се концентрира върху Кумите (бойните техники), а не само върху Ката, както предпочитал Фунакоши. Тези двама мъже и техните ученици са главните действащи лица на Карате в Япония, респективно и в света. Те и двамата са били Keнпo инструктори от Окинава, основният остров от архипелага Рюкю.

Въпреки, че в съвременното Рюкю Keнпo има много китайско влияние, неговия истински произход се крие в легендите на Окинавската история и фолклор. Един от основните проблеми при изследването на произхода му се крие в липсата на достатъчно писмени артефакти и противоречивите устни предания. Откъслечни архиви показват, че някои форми на кенпо може да са били практикувани преди повече от 2000 години.

Развитието на Рюкю Keнпo е било повлияно от имиграцията към Окинава на победените японските кланове (през 1185 г. и отново през 1333 г.), и едновременно с това от увеличаването на културния обмен между Китай и Окинава от 13 до 19 век. В Окинава, техниките на Рюкю Keнпo са били разработени в голяма тайна и са предавани само в семействата на Окинавските благородници до ден днешен. Каквото и да е било миналото на Рюкю Кенпо и откъдето и да е повлияно то, едно е сигурно – Окинава дава на човечеството една от най-добрите системи за самозащита, които света някога е познавал. Ние сме горди, че продължаваме тази традиция.

 

Достойнствата на Кобуджуцу

 Не много известен факт е, че без изучаването на оръжия, не можете да овладеете истински невъоръжената защита. Работата с оръжия надгражда вашите умения с гола ръка, повишавайки решаващи качества като тайминг, усет, контрол, баланс и сила. Освен това, когато двама противници с равни възможности се срещнат в битка, оръжието в ръцете на единия му осигурява почти винаги победата.

Въпреки, че оръжията развиват координация, гъвкавост, сила, зрителна острота, прецизност на останалите движения, усет за дистанция, тайминг, сила, и свръхсензитивност, тяхното най-важно значение за практикуващия може би остава скрито дълго време, преди той самия да започне да си дава сметка за своите способности. Това знание остава непонятно и безинетересно за онези трениращи, които бихме нарекли „практици“ – хора, които вместо да се потят години наред в залите, носят винаги с тях своя 9-милиметров пистолет, който би неутрализирал всеки от разстояние. Разбира се, това не е упрек. Но ако Вие, все пак, предпочитате да сте от онези хора, които търсят смисъла на онова, което е скрито в изкуствата от древността, и практикувате Кобуджуцу, наред с гореописаните качества, Вие ще развиете и боен дух. Това е онова „безполезно“ според мнозина практици качество, което идва директно то самурайските времена и ни учи винаги да се стремим да изявяваме духа си, независимо дали ще спечелим или изгубим, без значение от ситуацията в която се намираме, и въпреки всички житейски трудности. Това е качество, което ни учи да живеем като пълноценни личности, тук и сега, с нужното самочувствие, уважение и социална отговорност.

Когато тренираме с оръжия ние стимулираме правилното развитие на ума и изграждането в нас на личност, с която всички наши близки и приятели могат да се гордеят. Ние започваме да осъзнаваме своята отговорност към обществото, семейството си и към самите себе си. По този начин ние си осигуряваме предпоставки за успех във всяка сфера на живота, независимо дали това е училище, бизнес, спорт, изкуства, лични взаимоотношения или родителство, увеличаваме своето здраве и дълголетие и ставаме полезни за всички. Това е същността, към която се стреми практиката на Кобуджуцу.