Учители

Рюкю Буджуцу е система от бойни изкуства, която се преподава само от сертифицирани и лицензирани инструктори. Тя е предназначена за лица над 16 г. възраст, които са психически устойчиви, отговорни и зрели личности. Тъй като тя е система за защита на човека и удължаване на живота му, за практикуващите Рюкю Буджуцу няма горна граница.

В древността бойните приложения и практическите познания са се предавали само от учител на ученик и са били пазени в дълбока тайна. Преподавали са се само очевидни приложения (Омоте бункай), а много практикуващи са създавали свои собствени интерпретации, без да имат необходимия опит. Това било добре заложен капан. Истинската подготовка винаги била скрита. Така, въпреки дългогодишна практика, поставен в опасна ситуация, ненаученият се оказвал несигурен и колеблив, без способността да реагира правилно. Само учител, приемник и носител на устната традиция, може да подскаже и даде практическите ключове, да ни покаже начините, по които да развием способността си, да живеем добре и да побеждаваме. Ето линията на нашите учители, чиито наследници се гордеем да бъдем:

Гранд майстор Чоки Мотобу

(1870-1944)

Роден е в Шури, Окинава, столица на кралство Рюкю. Баща му, лорд Мотобу Чошин е потомък на шестия син на Окинавския крал Шо Шицу (1629-1668), а именно Шо Кошин, известен също като принц Мотобу Чоей (1655-1687 г.). Като последен от тримата сина, Чоки не е имал право на образование, както и да наследи стила на семейството си „Te“ (по-ранното име на карате). Въпреки това, още от ранно детство той е бил много заинтригуван от това изкуство и започнал да се занимава самостоятелно, като часове наред удрял макивара, бутал и вдигал тежки камъни, за да увеличи силата си. След като прави впечатление със силата и гъвкавостта си, поради благородния му произход му разрешават да тренира карате при Мацумура Сокон, а след това и при легендарните Окинавски майстори Анко Итосу, Сакума Печин и Косаку Мацумора. През 1921 г., след серия от неуспешни бизнес авантюри, Мотобу се премества в Осака, Япония. Година след това, негов приятел го завежда на боксов мач в стил „западен бокс срещу джудо“, изключително популярен по онова време. След като огромен руски боксьор лесно победил японския представител, той отправил предизвикателство към всеки, който се намирал в залата. Единствено Чоки Мотобу, който седял спокойно в публиката приел предизвикателството. В последвалата битка, той нокаутирал руснака без да бъде ударен от него. Ударите му били толкова силни, че кръв потекла от ушите на нокаутирания. По това време, гранд майстор Мотобу бил на 52 г. Тази категорична победа го направила личност от национално значение, с репутация на един от най-страховитите бойци за времето си. Отличавал се е със собствен стил, предимно базиран на богатия му опит в улични битки и свади, умело надграден с богат арсенал от знания по кенпо карате и кобудо. Известни са словесните му и писмени пререкания с Гичин Фунакоши, в които Мотобу набляга върху практическата страна на карате, докато Фунакоши отдавал първостепенно значение на изучаването на Ката. За разлика от Фунакоши обаче, Мотобу никога не търсил благодетели и покровители, и бил доста затворена личност. С напредването на възрастта си станал спокоен и тих и никога не предизвикал проблеми. Въпреки, че му липсвали образованието и знанията на Фунакоши за японската култура и етикет, той изглеждал обикновен, интелигентен, и прям човек. Гранд майстор Чоки Мотобу прекарва 19 години в Япония, преподавайки карате в по-голямата част от времето си. През 1940 г. се завръща в Окинава и умира там през 1944 г.

Гранд майстор Шигеру Накамура

(1894-1979)

Роден и отрасъл в град Наго, той започва да изучава Окинавско карате като начален ученик в столицата на окинава – Шури. Точно по това време, карате е бива въведено в образователната система. Негови инструктори са някои от най-известните учители в историята на Окинава: Канрю Хагашиона, Кенцу Ябу и Чомо Ханаширо. Самата школа е била посещавана много често от Шишу Итосу и Анко Ясуцуне. След завършването си, Накамура се завръща в Наго, където продължава обучението си при  Шинкичи Куниоши, наследник на легендарния войн Сакияма от Наха. Накамура е имал навика да търси най-добрите учители, при които да се учи. Чоки Мотобу става един от тях. През 1953 г. гранд майстор Накамура променя името на това, което преподава от Наха-те на Окинава Кенпо Карате.

Гранд майстор Сейкичи Одо

(1926-2002)

Роден и отрасъл в Окинава, той е бил от самурайски произход. Името му означава „пътешественик на света“. Той е бил малък на ръст и затворен като момче, затова на 9 годишна възраст започва да изучава джудо, но бързо губи интерес към него. На 13-годишна възраст започва да учи Окинава-те при Кохо Куба. На 20 г. Одо поема по пътя на Кобудо и остава верен на него до края на живота си, като се стреми да предаде на бъдещите поколения древните традиции и принципи при работата с Окинавски оръжия. Когато става на 23 г. той продължава обучението си по Окинавско Кенпо и Кобудо при гранд майстор Шигеру Накамура, който смята за свой основен учител до смъртта на Накамура през 1969 г. Няколко години след това Одо е  назначен за президент на Световната Окинавска Кенпо Карате-до Лига. Той официално добавя практиката с оръжия към системата на Окинавското кенпо и създава федерацията „Окинава Кенпо Карате  Кобудо“, която знаем и до днес. Гранд майстор Одо е носител на 9-ти дан по Карате и Кобуджуцу и е смятан за един от най-добрите експерти на своето съвремие, практикуващи оръжия в света.

Гранд майстор Тайка Сею Оята

(1928-2012)

Роден е в Кита-Дайто на островите Рюкю, в знатно семейство. Наследството му датира от преди 1600-та година. Семейството му са потомци на Зана Ояката – легендарен съветник на Императора на Окинава преди и по време на нахлуването клана Сацума в Окинава през 1609 г. Бащата му е бил шампион по Сумо на Окинава. Тайка Оята изгубва тримата си братя  във Втората световна война, в която той също участва като лейтенант в японския флот. Бил е подготвен за камикадзе на торпедо, но малко преди да изпълни мисията си е хванат в плен от американските морски пехотинци и заточен на Филипините. Като част от обучението си във флота, той изучава джудо, кендо, нагината, яри и йайдо. След войната, на 17-годишна възраст, заради знатния си произход Тайка Оята започва обучение при Ухугушуки но Танмей, който тогава бил на 93 г.  Семейството Ухугушуку са били дългогодишни васали на Окинавските императори. Те се славели със семейните си техники по карате и кобуджуцу. Под ръководството на Ухугушуку сенсей, Оята изучава скритото значение на катите, чрез което научава и тънкостите на Туйте и Кюшо джуцу. Семейство Ухугушуку награждава Оята с титлата Менкьо Кайден – единствен наследник на семейната система по карате и кобуджуцу. След смъртта на Ухугушуку, той е приет като инструктор и студент по Окинавско Кенпо при гранд майстор Накамура. Той също така става ученик и на гранд майстор Сейкичи Уехара (Мотобу Удин-те), изучавайки теориите и оръжията на Уехара. През 1968 г., заедно с него той основава организацията Рюкю Карате-до Ренмей и става неин Сайко Шихан (Върховен Инструктор). Премества се в Мисури (САЩ) през 1976 г. по молба на своите студенти. През годините Тайка Оята непрекъснато анализира Ката и човешкото тяло. След работата си със Сейкичи Уехара, той развива свой собствен стил на Туите, който не зависи толкова от силата, а по-скоро от изпълнение на техниката.

Гранд майстор Джон Натан, Ханши 10-ти Дан

 (1947-)

Гранд майстор Джон Дейвид Натан е роден и израснал в Канзас Сити, Мисури (САЩ). Той започва обучението си по бойни изкуства, докато посещава военната академия в Мисури през 1959 г., когато е на единадесет години. По-късно, като част от американските въоръжени сили, разположени в Сеул (Корея), той изучава корейските бойни изкуства Танг Су До, Су Бак До и Моо Дук Куон под ръководството на Кио Сенг Чоу от Корейската Таекуондо Асоциация (КТА). След обучение от три часа на ден, шест дни в седмицата за осемнадесет месеца, през 1966 г. (тогава 18-годишен), той получава 1-ви Дан по Шин Шин Джуджуцу от Грандмайстор Уилсън и 1-ви дан от КТА. Година след това придобива 2-ри Дан и лиценз да преподава от името на КТА.

Докато учи за магистър по Биология към Университета на Мисури в Канзас, сенсей Натан започва да изучава и преподава Китайско Кенпо Карате. Скоро той е нает на пълен работен ден като мениджър на Трако Интернешънъл – голяма международна верига от училища по Кенпо. През 1975 г. открива своето професионално доджо, а през следващата година той е назначен за председател на регион 5 към AAU Карате и получава 1-ви Дан по оръжейната система на Окинавско Кенпо на Сейкичи Одо от гранд майстор Бил Маруун.

През 1976 г., когато Тайка Оята пристига в САЩ, сенсей Натан го посреща на летището. От тогава, в продължение на десет години сенсей Натан тренира и учи почти ежедневно Рюкю Кенпо при Оята-сан в малки групи или в лични разговори. Така той става неговият първи международен трансферен ученик, като успешно преминава от една бойна система в друга, напълно различна. Гранд майстор Тайка Оята дава името Рюкенкан (Рюкю Кенпо Академия) на доджото на сенсей Натан, а през 1977 г. той му връчва и титлата Шихан Менкьо.

През 1979 г. стилът на сенсей Натан се е променил толкова много, че вече няма никаква прилика с онова, което е преподавал няколко години по-рано. През август 1979 г. той спечелва тежкото открито първенство по Богу Кумите (Фул контакт с пълно оборудване), защитавайки тази титла до оттеглянето си през 1981 г. През 1984 г. Тайка Оята го удостоява с титлата Ренши и 6-ти Дан. По това време двамата започват да обикалят САЩ, като сенсей Натан организира семинарите и интервютата на своя учител. След това получава и привилегията да представлява гранд майстор Оята в Европа и Близкия изток. Така, през 1987 г. майстор Натан се премества в Израел. Там, за период от 15 години той съчетава и модифицира всичко, което е научил по Рюкю Кенпо и Коуджуцу. Така, идеите и принципите на Сайку Шихан Сеичичи Уехара, преподадени на сенсей Натан от гранд майстор Оята, превръщат старите китайски техники на Кенпо Карате (както и тяхното разбирането за Ката) в нещо ново и напълно различно. Неговите знания за сегментирането на Ката и практическото й приложение са ненадминати.

През 2006 г. гранд майстор Джон Натан получава своя 10-ти дан по Рюкю Кенпо Кобуджуцу от Рюкю Кенпо Карате Кобудо Ренгокай и 8-и Дан по Рюкю Кенпо от Мидори Яма Будокай. Той е удостоен още и с 6-ти Дан по Шин Шин Джуджуцу  (от Грандмайстор Лео Д. Уилсън през 1996 г.), 5-ти дан по Окинавско Кобудо (г.м. Бил Маруун през 1996 г .), 5-ти дан по Хапкидо (от г.м. Гантер Бауер). В допълнение, той е единственият оттеглил се като непобеждаван шампион в тежка категория на САЩ, и бивш номер 1 боец на света ​​в тежка категория по Богу Кумите. Понастоящем, сенсей Натан е Шусеки Шихан (首尔 師範) на Рюкю Кенпо Кобуджуцу Кай (琉球 拳法 古 武術 会) и главен технически директор на Рюкю Кенпо Карате Кобудо Ренгокай (琉球 拳法 唐手 古武道 連合会). И двете организации са международно признати, с клонове в Европа и САЩ, а Рюкю Кенпо Карате Кобудо Ренгокай е водещата Рюкю Кенпо организация на стария континент. Той също така преподава Хонгсианг (Red Village) Liūchū Qūanfa (紅 琉 琉球 拳法) в частни уроци и малки групи. От 1967 г. гранд майстор Натан е лицензиран инструктор по бойни изкуства и към Министерството на образованието в Израел.

 

Шихан Борис Грамчев, 5-ти Дан

(1975-)

Завършва Висшето Военноморско Училище през 1999 г. с профил Корабоводене. През 2001 г. специализира Международни икономически отношения и Международно морско право към УНСС-София, а през 2012 г. завършва с отличие МБА (Master of Business Administration) към Кардиф Метрополитън Юнивърсити (Cardiff Metropolitan University). Първоначално започва кариерата си като офицер от търговския флот, а в последствие управлява дейности в сферите: недвижими имоти, строителство, производство на строителни материали, търговско представителство, спортна дейност и международно бизнес консултиране.

Започва обучение по Рикуджин Рю Кенпо Карате през 1992 г. във Варна при сенсей Боян Найденов, на когото дължи основата си по бойни изкуства. Почти 2 десетилетия той му помага за развитието на Варненския СК “Динамик“, като участва на национални състезания (от 1999 до 2001 г.) и световни първенства (през 2001 г.) по кикбокс, демонстрации, ръководи тренировки на различни възрастови групи. Републикански шампион по кикбокс за 1999 и 2000 г. по стиловете семи контакт и музикални форми с и без оръжие. През годините е изучавал различни стилове – кенпо, карате, кик бокс, кенджуцу, кендо, кобуджуцу и др. През 2003 и 2004 г. изучава ци гун и стиловете копие (яри) и бо (дълга тояга) при майстор Станчо Станев. През 2005 г. действа като основен организатор за създаването на първия клуб по Кендо във Варна под личните наставления и обучение от японските сенсеи Казушиге Кобаяши, Такео Кита и Мария Нагата. През същата година се запознава със сенсей Кирил Хинков, с който обменя много опит и поддържа приятелски отношения. През 2015 г. създава свое собствено доджо във Варна и го кръщава Икиоикан (勢館) – Доджо на динамичната сила. През 2016 г. защитава 4-ти дан по Рюкю Буджуцу при гранд майстор Джон Натан, който го удостоява с титлата шихан и правото да представлява неговата организация Рюкю Кенпо Карате Кобудо Ренгокай в България. През 2017 г., след присъединяването и на шихан Кирил Хинков и неговия клуб Кьокутен към същата организация, двамата създават Рюкю Буджуцу Кай – организация, афилиирана към Ренгокай, и целяща да обедини и подпомага развитието на всяко доджо в България, което се занимава с буджуцу, кенпо, карате, джуджицу, кобуджуцу и други сродни на тях стилове.

На 26.06.2022 г. Сенсей Борис Грамчев е приет за член на престижната международна Кенпо организация Kempo Internetional, в която членуват елитни майстори по Кенпо от цял свят. В края на 2022 г. е удостоен с 5-ти дан по Рюкю Кенпо Кобуджуцу от гранд майстор Джон Натан, сайко шихан на Рюкю Кенпо Карате Кобудо Ренгокай.

 

Шихан Кирил Хинков, 4-ти Дан

(1973-2020)

Преподавател по джуджицу и самоотбрана в Спортен клуб за бойни изкуства и двигателни упражнения “Кьокутен” (София), лицензиран от българското Министерство на физическото възпитание и спорта. Редовна длъжностна специализация по рефлексотерапия в Центъра за следдипломна квалификация на Националната спортна академия. Треньор по джуджицу, дипломиран в Центъра за следдипломна квалификация на Националната спортна академия. С бойни изкуства се занимава от 1985 г. Ученик на сенсей Явор Дянков. Получава първи дан по карате Шотокан през 1996 г. от сенсей Садашиге Като. Защитава първи дан по Джуджицу през 1997 и втори дан по Джуджицу през 2002 г. пред сенсей Робърт Шенк, WJJF. Трети и четвърти дан получава от сенсей Джакомо Бертолети, тогавашен президент на WJJF и WJJKO. През всичките години усилено изучава различни методи за регулиране на тялото чрез двигателни, дихателни и психо-физически упражнения. От юли 2010 г. се заема активно с популяризирането на бойните изкуства и телесните обучителни методи, свързани с тях. Работи с фирми, организации и частни лица. През 2016 г. защитава 4-ти дан по Рюкю Буджуцу при гранд майстор Джон Натан, като получава титлата шихан.  През 2017 ги присъединява доджо „Кьокутен“ към Рюкю Кенпо Карате Кобудо Ренгокай и заедно с шихан Борис Грамчев създават Рюкю Буджуцу Кай – организация, която е афилиирана към Ренгокай и цели да обедини и подпомага развитието на всяко доджо в България, занимаващо се с буджуцу, кенпо, карате, джуджицу, кобуджуцу и други сродни на тях стилове.

На 25.12.2020 г., след неравна битка с коронавируса, сенсей Кирил Хинков напусна този свят.

Сенсей Стойко Димитров, 1-ви Дан